1 ноември - Ден на народните будители
На 
1 ноември означаваме Деня на националните будители. Един ден с особена, изключителна, неповторима стойност за нас. Първи ноември е онази дата от календара, в която несмущаемо можем да седнем и да обърнем взор обратно, в десетилетията, във вековете и да си дадем сметка за какво сме тук. И въпреки и мислено, да благодарим на всички тези, посветили живота си за въздигане на националния дух в годините на мъчителното робство.
Колкото до чисто историческата страна на празника: годината е 1922-ра и властта е в ръцете на държавното управление на Стамболийски. Един от министрите в кабинета взема решение да посвети деня на св. Йоан Рилски на всички тези, които с напъните, страданията и животите си са се посветили на пробуждането на българския дух. Името на този министър е Стоян Омарчевски. Тази концепция обаче е неверно да бъде избрана единствено като негова – самодейността идва от най-уважавани имена измежду родните интелектуалци по това време – националния публицист Иван Вазов, позабравения в наши дни професор Беньо Цонев, професор Любомир Милетич и други И ето, от оня ден насетне, след решение на Министерството на националното просвещение, България се снабдява с още един важен празник.
Това обаче, както казахме, е чистата история. Днешната дата не е единствено елементарен параграф от предишното. Първи ноември надалеч не е единствено празник, той е и знак. Символ на вярата, знак на загатна за предишното, което ще проправи пътя на бъдещето, знак на това, което стои тъкмо пред нас, само че върху което ние по този начин и не се замисляме. Често приказваме за това в какъв брой жестока и рискова реалност живеем. Днес нямало герои, които да се хвърлят с голи гърди върху вражеската стомана, нямало и духовници, които да се затворят в мрачните си килии, с цел да разсънят заспалия народ, нямало ги и поетите, които да изписват с перото си подвизите и страданията на към този момент упоменатите. Да, тези хора от дълго време са попаднали в прегръдката на мрака, но те надалеч не са ни оставили. Дори в покоя си те са точно там, където ни трябват – в спомените и песните ни, в книгите и сърцата ни.
Всеки ден ние минаваме около будителите, около каменни монументи и дребните, тесни пресечки, осеяни с имена. Будителите са там и ни чакат. Те нас ли са оставили или ние тях? Те нас ли са не запомнили или ние тях? Първи ноември е денят, в който ние всички би трябвало да си спомним един път вечно и да не забравяме, че тези хора се биха, творяха, починаха, за нас, за своите деца. А пък когато си помислим, че кръстът е прекомерно тежък, че битката е безсмислена, непостижима, дано се обърнем и да погледнем духа на Първи ноември, духа на тези, които отвориха очите си и раздадоха сърцата си.
Интересни са думите на министър Омарчевски през далечната 1922 година. Именно тогава, когато бедността цари, България към този момент е претърпяла две национални произшествия и е принудена да заплаща безчовечен репарации, политикът осъзнава къде би трябвало да гледа цялостен един народ, когато към него има толкоз доста мрак:
„...първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата юноша към всичко скъпо и ярко от нашето минало и да я приобщим към това минало, с цел да почерпи тя от него жизненост и очакване, мощ и подтик към активност и творчество. Нашата юноша би трябвало да знае, че животът единствено тогава е скъп, когато е въодушевен от идейност, от стремеж; единствено тогава животът е изчерпателен и логичен, когато е налегнат от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в облиците и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото иго, които го водиха към култура и национална независимост през епохата на възраждането и които му сътвориха безконечни културни полезности през неговия свободен живот...
Министерството на националното просвещение дефинира деня 1 ноември, деня на св. Йоан Рилски за празник на българските будители, за празник, да го назовем, на огромните българи, посредством който празник, организиран системно и редовно, да се сплотяват всички старания в това направление, като тоя ден се трансформира в фетиш на българския национален талант: отдавайки респект към паметта на националните будители, към ония, които като самоотвержени воини, водеха българския народ в предишното към култура, към независимост, към просвета, да вдъхновим младежта посредством техните светли облици към национални и културни идеали. “
Личности, празнувани на този ден - Свети Иван Рилски, Константин Костенечки, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински, Владислав Граматик, Димитър Кантакузин, Петър Парчевич, Петър Богдан, Паисий Хилендарски, Матей Граматик, поп Пейо, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, Иван Селимински, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Априлов, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Петко Р. Славейков, Никола Бацаров, Иван Вазов, Стоян Михайловски, Григор Пърличев, Александър Екзарх, Никола Бобев, Стефан Антонов, Иван Богоров, Нешо Бончев, Найден Геров, Йоаким Груев, Христо Г. Данов, Софроний Врачански и доста други.
Денят на националните будители самичък по себе си е светлина, която ни кара да си спомним, да се поучим, да се борим и да продължаваме, да се преклоним и да подражаваме. Дано, нека единствено в никакъв случай да не забравяме. Поклон пред паметта на всички светци, възрожденци, революционери, създатели, борци и герои, посветили себе си на обичаната майка България.
Картини: Цанко Лавренов, художник
Инфо: www.bulgarianhistory.org
